Фактът за Шанхайската история, който никой не предполага
Фактът за Шанхайската история, който никой не предполага
Blog Article
Зестрата ѝ беше мизерна, перспективите ѝ също. Знаеше какъв мъж да очаква. Можеше да свърши като втора жена на някой магазинер, работеща до смърт и оставена на милостта на злобната първа жена.
Свободно време Ексклузивно: Княз Кирил Преславски за семейството, България и чудото в живота му
После взе куфара си и пресече улицата, а всяка забързана стъпка бе доказателство за нетърпението му да стигне до "Гар дю Нор" и да се качи на влака за Ноайел сюр Мер. Той се обърна за кратко, за да погледне през рамо, и каза нещо, което тя не можа да чуе заради тракането на преминаваща каруца, после показа непринудената си уверена усмивка и продължи да върви.
Предишна публикация Предишна публикация: Трагедия с аромат на никотин
Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги.
Но когато Тео навърши осемнайсет и датата на сватбата му наближи, той се записа в Сорбоната.
Мишел Уелбек: Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа
А посланието му остава дълго в сърцето и душата – онази „Порцеланова луна“, която вечер осветява разкази Шанхай пътя на всеки един от нас, е една и съща, независимо от различията ни.
След дълго отсъствие, принцесата на Уелс, Кейт Мидълтън, се върна към кралските си ангажименти, д...
В градчето Ноайел сюр Мер друга жена, Камий, има отчаяна нужда от помощ, за да се спаси от насилническия брак, в който е била вкарана против волята ѝ.
Полин усети как въздухът в дробовете ѝ се сгъстява и я задушава. Отвори прозореца на кабинета, като пренебрегна мразовития ноемврийски вятър, който удряше гърлото ѝ и събаряше хартии от бюрото.
Не му пукаше кой му носи храна, кой плаща сметките – той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите сутрин, смяната на сезоните, преминаващите автомобили, призракът на Рита…
За да се спаси, тя има нужда от помощта на своя братовчед Тео, който също е избягал от оковите на семейството и работи като преводач за армията.
Полин въздъхна и потърка за последно нефритеното конче с велура, взе нефритено зайче и започна да полира закръглените му хълбоци. Не се и съмняваше, че веднага щом изтече договорът на Тео, баща му щеше да го качи обратно на парахода за Шанхай.